1. СВЕТИ ДИМИТЪР СОЛУНСКИ
Димитър Солунски е роден в град Солун в III век след Христа. Като управител на град Солун е Теодор Славянин, българин по произход, а жена му Зодания е гръкиня. Били бездетни. Веднъж приели у дома си християнски апостоли и те били кръстени в Христа. През нощта се явил Ангел Господен и казал: „Молитвата ви пред Бога е чута и жена ви Зодания ще зачене и ще роди син. Наречете го Димитър и той ще стане господар на този град и ще го владее до веки веков. Амин." Дошло време жена му да роди дете, син, момчето пораства и бил даден на военна служба при императора Максимилиам Херкулий (286-305 г.). Бил пълководец при борбата срещу сарацините (арабите) и срещу халдейците, като спечелил битките.
Римската империя по времето на император Диоклетиан претърпяла териториално разделение чрез т.н. тетрархия (четиривластие). Диоклетиан (284-305 г.) станал император с титлата август на източната половина на империята, а за помощник цезар през 293 г. е определен Галерий, а на западната половина на империята бил Максимиан Херкул (286-305 г.), а за цезар Констанций Хлор, баща на бъдещия император Константин I Велики. Отначало Диоклетиан не гонел християните, но после поради неудачи в управлението били обвинени християните. В 305 г. Диоклетиан издал в Никодимия първия едикт против християните. В 305 г. Диоклетиан се отказал от престола, същото сторил и Максимиан Херкул, който жестоко преследвал християните. Източният кесар на империята Галерий бил зет на Диоклетиан.
След смъртта на родителите си, Димитър наследил голямо богатство. Той бил назначен от Максимиан за консул (управител) на Солун с поръчение да очисти града от християните. Вместо да преследва християните, той започнал да проповядва сам Исуса Христа като спасител. Като се връщал през есента на 306 г. от далечен поход на Изток, императорът пристигнал в Солун. Разпитал лично Димитър дали са верни твърденията, че е проповядвал Христа. Димитър се застъпил за Спасителя Христа и изобличил езичниците. Той бил хвърлен в тъмница. Явява му се Ангел Господен отгоре над него, държейки златен венец и полагайки го върху главата му, казва: „Радвай се Димитре, войне Христов, дръж се и бъди твърд, за да победиш твоите врагове," Мъченическият венец е показвал, че е поел пътя към Голгота.
По това време в открития градски стадион се устройвали игри за развлечение на императора. Той е имал един борец на име Лий, който хващал противниците си и ги изхвърлял вън от арената върху остри копия, убивайки много хора. В Солун е имало един младеж на име Нестор, отишъл при Димитър в тъмницата, за да го благослови, за да се бие с Лий. След това отишъл на арената и победил Лий и го хвърлил върху копията. Като узнал имтераторът, че е бил благословен от Димитър, наредил да убият Нестор и изпратил войници да убият и Димитър. Пробили го с копие. Погребали го на същото място. Това станало на 26 октомври 306 година. Слугата му Луп изважда пръстена му, взел му връхната дреха и нараницата му (пояс), натопил я в кръвта и с тях извършил много чудеса. Императорът научил за чудесата и изпратил войници да му отсекат главата.
Минали години. Цезар Констанций Хлора умрял в Британия, а неговият син Константин станал император на Западната Римска империя през 306 г., а на изток останал Лициний. Италия се намирала под властта на цезар Максенций, който преследвал християните. През 312 г. Константин потеглил с войска срещу Максенций. Като приближил Рим при залез слънце, той вижда на небето сияещ кръст от звезди с надпис „С това ще победиш". Същата нощ явява се Христос във видение и му заповядал да направи знаме, което да прилича на кръст и че с това знамение ще победи. Направената хоругва от Константина имала чудесно действие, давала сила на войниците. И той победил. Максенций бил разбит, избягал и се удавил в река Тибър.
През 313 г. Константин и другият съимператор Лициний издали Миланския едикт за отменяне на гоненията. През 324 г. Константин победил Лициний, който се върнал към езичеството и преследвал християните и след победата станал пълновластен господар на империята. През 325 г. той свиква I Вселенски събор в град Никея и открил събора. Съборът съставил „Символът на вярата".
Култът към Димитър започва след спирането на гоненията. На мястото на гроба му се построява малък храм, където се извършват много чудеса. По-късно се построява по-голям храм и при изкопаване на основите намерили мощите на Св. Димитър и ги положили в сребърен ковчег. Църквата била наречена „Св. Димитър Солунски". По-късно се пише неговото житие и 12 чудеса, които е направил. Той става патрон на гр. Солун и охранява града от нашествениците. Славата му се потвърждава като покровител на града през VI и VII век, когато Солун е безуспешно обсаждан от авари и славяни.
